От малка Милена мечтае да се занимава с музика. Като тийнейджърка тя се завира с приятелите си по мазета и тайни места, където слушат забранената тогава рок/пънк музика. Първата група, с която се запознава е "Kiss". Още от 7ми клас тя се проявява като ексцентрична личност, като боядисва косата си. Имайте предвид, че по това време това е било наказуемо. Истинския цвят на косата й е тъмно кафява, но не сме я виждали така от много дълго време насам. Към 10ти клас тя е била за известно време модел на спортни дрехи "Руен", тъй като има идеални пропорции на тялото. На едното от ревютата, където е имало и музикална програма съвсем случайно била забелязана от Богдан Томов, когато си пяла сама в съблекалнята. Той я препоръчал веднага на мениджъра на "Братя Аргирови". Скоро се явила на прослушване в радиото. Изпятата от нея песен била по-добра от оригинала. Тогава я изпратили за половин година на уроци, след което било и първата изява пред публика. Първите професионални опити са били през 1985 година. В тогавашния начин на живот обаче групата на Милена се оказва нещо като "враг на обществото", според комунистическите разбирания. Действително те са различни рокаджий, който открито се противопоставят на системата, следователно не са безобидни. Милена постоянно е под надзор от милицията. Не ги пускат по радиото и не ги допускат до концерти, не им позволяват да записват песни. Затова първия си албум тя издава чак през 1989 година с група "Ревю", с които обаче завладява сърцата на феновете и става неотменна част от българската роксцена. Следващите два албума са "Ха-ха" - /1991 г./ и "Скандалът" /1993 г./. От трите продукции се "раждат" супер хитове като: "Директор на водопад", "Ала-бала", "Не,ам нерви", "Ха-ха", "Месо", "Ад", "Робърт". Тя се радва на огромен успех особено през времето, когато пее съвместно с групата "Ера". Този период е и с "най-тежката" музика на Милена.
След издаването на албума "Скандалът" Милена заминава за Англия, за да търси по-различен начин на живот. Там тя свири най-вече по клубове и (да си го кажем) кръчми. През 1995 година с групата "Milena" тя издава албума "Sold", който се радва на голям успех на Острова. За съжаление парите ограничават албума да добие широка популярност. И тъй като тя пее на английски, а музиката е странна за българската рок сцена, този албум в последствие се забравя и тъй да се каже "изчезва". Музиката в него напомня за стария грънч и на мен лично много ми допада, но изглежда повечето българи не го разбират. Но успял или не успял този албум прави Милена първата българка, свирила в престижния лондонски клуб "Маркий". Нейното име на почетен гост там се споменава редом с тези на "Pink Floyd", "Led Zeppelin", "Kiss"...
След това преживяване Милена решава да се върне в родината, като казва: "Душата ми е скитник, но най-добре да съм си в България". При завръщането си обаче типично по български се оказва, че старите издатели на албумите й са я мамили докато е била в чужбина и не са изплащали парите от продажбите на нейните албуми. Така тя е принудена да ги изтегли от пазара и веднага скъсва договора си с издателите си. От това естествено губят феновете, защото по-старите албуми могат да се намерят само на пиратски записи. Пиратството е нещо, което аз лично отхвърлям - българските групи не трябва да ги крадем, но в случая е нещо като безизходица - ни така, ни иначе.
Въпреки дългото отсъствие, българската публика я посрещна отново с много любов и феновете показаха, че не са я забравили. Това най-силно се усети по време на успешното национално турне с новите издатели - продуцентска къща "Едита", под мотото "Накъде вървим, накъде отиваме?". Турнето се проведе в над 40 града в цялата страната и повече от 800 000 души присъстваха на концертите и пяха заедно с жената призната вече за кралица на българският рок. Аз нямам преки впечатления от концертите, тъй че няма да коментирам повече.
В последствие, като ретроспекция на тези четири албума и шест години на английска земя, Милена разкрива истинската си същност със сборния албум: "Истинската Милена дъ бест +". Компилацията съдържа 14 от хитовете й, презаписани наново и с нови аранжименти, както и три неиздавани досега песни: "100 неща", "Истина" и "Да закърпим небето". Песните не бяха в оригиналните си варианти защото записите бяха стари и сравнително некачествени, като звучене. Това като чели малко разочарова някои от феновете, но аз лично мисля, че така е по-добре - ако някой му харесва оригинала повече, може да си го слуша от старата касетка или диск. На въпроса защо не е включен суперхитът "Не`ам нерви" тя отговори, че умишлено е пропусната, защото хората свързват песента с политиката, а тя не иска да се занимава с това. Ако трябва да бъдем честни пропуснатите песни бяха твърде много, но като се замисли човек - все пак тя не може да сложи абсолютно всичко издадено досега, колкото и да ни се иска. Промоцията на този албум беше ноември 1999та година и с нея посрещнахме новото хилядолетие.
В момента Милена отново прави записи и скоро може би отново ще се радваме на нов албум. Групата е: ТЯ, Йордан Лазаров (китара), Калин Апостолов (бас) и Георги Фидлер (барабани). Успех!
Отредактировано tovasamaz (2009-05-03 16:47:15)
